Проект CORE

Жените на пазара на труда - проект CORE

30.04.2014 г.
Проучване, целящо идентифицирането и преодоляването на бариерите по пътя към равенството между половете в професионалната сфера - в изпълнение на проект "CORE".
Икономическа активност и заетост в България
Значителното намаление на търсенето на труд и закриването на работни места в резултат на кризата доведе до значителен спад в заетостта. За периода 2008 г. - 2012 г. броят на заетите на възраст 15-64 г. намалява с 411.3 хил., а този на заетите на възраст 20 - 64 г. с 393.6 хил. През 2012 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 20 - 64 г. е 63%, по-малко със 7.7 процентни пункта в сравнение с 2008 г. В резултат на кризата заетостта намалява в отрасли, в които преобладаващо работят мъже, вследствие на което спадът на заетостта при мъжете е по-голям от този при жените. Това доведе до намаляване на разликата между коефициентите на заетост на мъжете и жените за възрастовата група 20-64 г. и през 2012 г. коефициентът на заетост на мъжете е 65.8%, а на жените – 60.2% при 76.1% за мъжете и 65.4% за жените през 2008 г.
Равнище на регистрирана безработица в България
Безработните жени запазват преобладаващия си дял в общия брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда, като делът им през 2012 г. спрямо 2008 г. намалява със 7.9 процентни пункта. Съотношението жени : мъже е 54.6% : 45.4% през 2012 г.
Заплащането между жените и мъжете в Европа
По последни данни разликата в заплащането между половете в Европейския съюз е била средно 16,4 % през 2012 г. Тя остава на това ниво след тенденцията към леко понижение през последните години. През предходните години този процент е бил около 17 % или по-висок. Тенденция към трайно смаляване на разликата се наблюдава в Дания, Чешката република, Австрия, Холандия и Кипър, докато в други страни (Полша, Литва) тази тенденция се е обърнала през 2012 г. В някои страни като Унгария, Португалия, Естония, България, Ирландия и Испания разликата в заплащането на мъжете и жените се е увеличила през последните години.
Обнадеждаващата тенденция към смаляване на разликата може да се обясни с няколко фактора, като например нарастващия брой високообразовани работещи жени или по-сериозните последици от икономическата криза в някои сектори като строителството или инженерството, в които са заети предимно мъже. Следователно промяната не е единствено в резултат на по-добро заплащане и по-благоприятни условия на труд за жените.
В България разликата в заплатите на представителите на двата пола възлиза на 14,7 %, което е под средното ниво за страните членки на Евросъюза, но все пак остава с тенденция към нарастване (2,4 % повече в сравнение с 2008).
Ако говорим във валута, средното месечно възнаграждение на жените в България е 318 евро срещу 367 евро при мъжете (данни от 2010 година).
Жените се сблъскват още и с проблеми, свързани с майчинството. Документирани са хиляди случаи, при които бременни са освобождавани от работа или пък не са допускани до интервю за определени позиции. На много жени са отказвани бонуси или пък възможност за връщане на заеманата длъжност след края на отпуска за отглеждане на дете.
Сред проявите на дискриминационно поведение е и сексуалният тормоз на работното място. Според Международната организация по труда младите жени, които са финансово зависими, необвързани, разведени или имигранти, са сред най-честите жертви на този тип насилие.
Не са отшумели напълно расизмът и ксенофобията. Най-засегнати са етническите малцинства и най-вече жените от тези малцинствени групи.
В доклад на Европейската комисия от декември 2013 г. относно прилагането на правилата на ЕС за равно третиране на жените и мъжете в областта на заетостта (Директива 2006/54/ЕО) се посочва, че равното заплащане е възпрепятствано от редица фактори. Сред тях са липсата на прозрачност в системите за заплащане, липсата на правна яснота относно определението за труд с равна стойност и редица процедурни пречки. Такива пречки са например липсата на информация, необходима на работниците за успешно подаване на жалби за равно заплащане, или информация за нивата на заплащане на отделните категории работници. Повишаването на прозрачността за възнагражденията може да подобри положението на жертвите на дискриминация по отношение на заплащането, които ще могат по-лесно да правят сравнение с работниците от противоположния пол.
Понастоящем Комисията проучва вариантите за действие на европейско равнище за подобряване на прозрачността и съответно за справяне с разликата в заплащането между половете, чрез което да се насърчи и улесни на практика ефективното прилагане на принципа на равното заплащане.
Примери за добри практики за насърчаване на равното заплащане на национално равнище:
Белгийският парламент прие закон през 2012 г., който задължава предприятията да извършват сравнителен анализ на своята структура на заплащане на всеки две години. Освен това Белгия бе първата страна, която организира Ден на равното заплащане през 2005 г.
Френското правителство увеличи действащите санкции, налагани на предприятия с 50 или повече служители, които не спазват своите задължения по отношение на равенството между половете. За пръв път, в резултат на постановление от 2012 г., през април 2013 г. бе установено, че две предприятия не спазват своите задължения съгласно законодателството за равно заплащане.
Със закона за равното третиране в Австрия предприятията се задължават да изготвят доклади за равното заплащане. Наложените по етапно правила вече са задължителни за предприятия с повече от 250, 500 и 1000 служители. Предприятията с повече от 150 служители трябва да изготвят доклад от 2014 г. Нататък.
В приета от Португалия на 8 март 2013 г. резолюция са включени мерки за гарантиране и насърчаване на равните възможности и резултати за мъжете и жените на пазара на труда, включително премахване на разликата в заплащането. Мерките включват докладване за разликите в заплащането между половете по икономически сектори.
Източници на статистика и информация, използвани при съставянето на документа:
Изготвил: Мартин Цветанов
Значителното намаление на търсенето на труд и закриването на работни места в резултат на кризата доведе до значителен спад в заетостта. За периода 2008 г. - 2012 г. броят на заетите на възраст 15-64 г. намалява с 411.3 хил., а този на заетите на възраст 20 - 64 г. с 393.6 хил. През 2012 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 20 - 64 г. е 63%, по-малко със 7.7 процентни пункта в сравнение с 2008 г. В резултат на кризата заетостта намалява в отрасли, в които преобладаващо работят мъже, вследствие на което спадът на заетостта при мъжете е по-голям от този при жените. Това доведе до намаляване на разликата между коефициентите на заетост на мъжете и жените за възрастовата група 20-64 г. и през 2012 г. коефициентът на заетост на мъжете е 65.8%, а на жените – 60.2% при 76.1% за мъжете и 65.4% за жените през 2008 г.
Равнище на регистрирана безработица в България
Безработните жени запазват преобладаващия си дял в общия брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда, като делът им през 2012 г. спрямо 2008 г. намалява със 7.9 процентни пункта. Съотношението жени : мъже е 54.6% : 45.4% през 2012 г.
Заплащането между жените и мъжете в Европа
По последни данни разликата в заплащането между половете в Европейския съюз е била средно 16,4 % през 2012 г. Тя остава на това ниво след тенденцията към леко понижение през последните години. През предходните години този процент е бил около 17 % или по-висок. Тенденция към трайно смаляване на разликата се наблюдава в Дания, Чешката република, Австрия, Холандия и Кипър, докато в други страни (Полша, Литва) тази тенденция се е обърнала през 2012 г. В някои страни като Унгария, Португалия, Естония, България, Ирландия и Испания разликата в заплащането на мъжете и жените се е увеличила през последните години.
Обнадеждаващата тенденция към смаляване на разликата може да се обясни с няколко фактора, като например нарастващия брой високообразовани работещи жени или по-сериозните последици от икономическата криза в някои сектори като строителството или инженерството, в които са заети предимно мъже. Следователно промяната не е единствено в резултат на по-добро заплащане и по-благоприятни условия на труд за жените.
В България разликата в заплатите на представителите на двата пола възлиза на 14,7 %, което е под средното ниво за страните членки на Евросъюза, но все пак остава с тенденция към нарастване (2,4 % повече в сравнение с 2008).
Ако говорим във валута, средното месечно възнаграждение на жените в България е 318 евро срещу 367 евро при мъжете (данни от 2010 година).
Жените се сблъскват още и с проблеми, свързани с майчинството. Документирани са хиляди случаи, при които бременни са освобождавани от работа или пък не са допускани до интервю за определени позиции. На много жени са отказвани бонуси или пък възможност за връщане на заеманата длъжност след края на отпуска за отглеждане на дете.
Сред проявите на дискриминационно поведение е и сексуалният тормоз на работното място. Според Международната организация по труда младите жени, които са финансово зависими, необвързани, разведени или имигранти, са сред най-честите жертви на този тип насилие.
Не са отшумели напълно расизмът и ксенофобията. Най-засегнати са етническите малцинства и най-вече жените от тези малцинствени групи.
В доклад на Европейската комисия от декември 2013 г. относно прилагането на правилата на ЕС за равно третиране на жените и мъжете в областта на заетостта (Директива 2006/54/ЕО) се посочва, че равното заплащане е възпрепятствано от редица фактори. Сред тях са липсата на прозрачност в системите за заплащане, липсата на правна яснота относно определението за труд с равна стойност и редица процедурни пречки. Такива пречки са например липсата на информация, необходима на работниците за успешно подаване на жалби за равно заплащане, или информация за нивата на заплащане на отделните категории работници. Повишаването на прозрачността за възнагражденията може да подобри положението на жертвите на дискриминация по отношение на заплащането, които ще могат по-лесно да правят сравнение с работниците от противоположния пол.
Понастоящем Комисията проучва вариантите за действие на европейско равнище за подобряване на прозрачността и съответно за справяне с разликата в заплащането между половете, чрез което да се насърчи и улесни на практика ефективното прилагане на принципа на равното заплащане.
Примери за добри практики за насърчаване на равното заплащане на национално равнище:
Белгийският парламент прие закон през 2012 г., който задължава предприятията да извършват сравнителен анализ на своята структура на заплащане на всеки две години. Освен това Белгия бе първата страна, която организира Ден на равното заплащане през 2005 г.
Френското правителство увеличи действащите санкции, налагани на предприятия с 50 или повече служители, които не спазват своите задължения по отношение на равенството между половете. За пръв път, в резултат на постановление от 2012 г., през април 2013 г. бе установено, че две предприятия не спазват своите задължения съгласно законодателството за равно заплащане.
Със закона за равното третиране в Австрия предприятията се задължават да изготвят доклади за равното заплащане. Наложените по етапно правила вече са задължителни за предприятия с повече от 250, 500 и 1000 служители. Предприятията с повече от 150 служители трябва да изготвят доклад от 2014 г. Нататък.
В приета от Португалия на 8 март 2013 г. резолюция са включени мерки за гарантиране и насърчаване на равните възможности и резултати за мъжете и жените на пазара на труда, включително премахване на разликата в заплащането. Мерките включват докладване за разликите в заплащането между половете по икономически сектори.
Източници на статистика и информация, използвани при съставянето на документа:
- Актуализирана стратегия по заетостта на Република България (2013-2020 година), приета от Министерския съвет на 9 октомври 2013
- Съобщение за медиите на Европейската комисия по повод на Европейския ден на равното заплащане (28 февруари 2014)
- Официален сайт на Европейския парламент ( http://www.europarl.europa.eu/portal/bg )
- Доклад на Международната организация по труда, публикуван на 16.05 2011
- Доклад на Европейската комисия от декември 2013 г. относно прилагането на правилата на ЕС за равно третиране на жените и мъжете в областта на заетостта (Директива 2006/54/ЕО)
Изготвил: Мартин Цветанов