Проект Младежко доброволчество в спорта

Европейското първенство по спортна гимнастика за жени (12-18 май 2014), както и Европейското първенство по спортна гимнастика за мъже (19-25 май 2014), състояли се в София, се явяваха първите мащабни спортни форуми, където доброволческият принос е от значение. Разнообразни бяха задачите, възложени на записалите се доброволци, като конкретно моята бе да съм аташе към двата белгийски отбора (за всеки от турнирите). Улесняването на престоя на съответния тим и делегация в София и допринасянето за комфорта им посредством посрещане, системно предоставяне на необходимата информация от всякакво естество, съдействие при придвижването и транспорта, ежедневно присъствие и спомагане за нормалното протичане на тренировъчния процес, готовност за изслушване и осигуряване на бърза и ефикасна комуникация между белгийския щаб и организаторите (при нужда или запитвания)- това бе в основата на моите функции. Хората бяха концентрирани върху спортния режим и подготовката за същинските етапи от състезанието, бидейки винаги в отлично настроение, на разположение за диалог, доволни от предложените условия и организация, а в крайна сметка именно към това се стремяхме всички- да осигурим на отборите участници и делегациите към тях един приятен и ползотворен престой в България.

През периодите, когато белгийците имаха пауза или пък състезание, стремях се да бъда на линия там, където има нужда от още доброволчески кадри - обикновено при наглеждането за реда в залата и пропусквателния режим, но по време на един от финалите влязах и в ролята на шаперон (отговорник за отвеждането на допинг контрол на даден състезател).
По време на банкета, с който бе закрито Европейското първенство по спортна гимнастика за жени, имах възможност да поговоря по-обстойно и с членовете на белгийския щаб- треньорите и кинезитерапевта, като освен свежото настроение и шегите, които изобилстваха, получих също и ценни насоки относно възможностите за професионална реализация в сферата на спорта във Франция и Белгия.

Следващото спортни мероприятие, на което имах привилегията да участвам като доброволец, бе двадесет и седмият международен футболен турнир в Истър, Франция. Той се проведе между 6 и 9 юни 2014, като в него взеха участие отбори (деца набор 2002) от България, Франция, Германия, Италия, Тунис и Алжир. Аз бях там като преводач към българския тим- ФК Виа, чието присъствие на турнира стана реалност благодарение на Евгени Найденов и Иван Найденов. Интензивността на ангажираността бе доста висока, като в гореспоменатия период бе от съществено значение да се запази високо ниво на концентрация и кондиция през цялото време, за да може адекватно и коректно да се предава необходимата информация от организационен характер от български на френски и от френски на български език. Въпросите, свързани с часовете на мачовете, на тренировките преди тях, детайлите около храненията, хотелите, транспорта, регламента на срещите и съдийските инструкции преди и по време на тях, осъществяването на координация между нуждите на българския отбор и френските организатори- това бяха базовите направления, в които преводаческата дейност изпълняваше своята функция. Постоянната устна комуникация със спортните дейци на местно ниво ми позволи да бъда в контакт с изумителни хора, както в професионелен, така и в чисто човешки аспект. Разменихме си координати и се надявам, а и вярвам, че това е само началото на едни чудесни приятелства.

Най-скорошното спортно събитие, до което се докоснах като доброволец, беше първият международен турнир по футбол на малки врати у нас- VNV CUP (21 и 22 юни 2014), организиран и умело дирижиран от Евгени Найденов и Иван Найденов. В периода 20-23 юни аз изпълнявах длъжността на отговорник за френската делегация (националният отбор на Франция по футбол за петима + техния треньор, помощник-треньор, спонсор и журналист от френска медия). Ключовите точки за изпълнение, по които да се ръководя, в голяма степен вече бяха добре познати, имайки предвид предишните ми три опита- посрещане, предоставяне на информация както за протичането на тренировъчния процес, така и за графика и регламента на самата надпревара, съдействие при транспорт, превод при интервюта, давани за български медии, осъществяване на разходка из центъра на София и представяне на културно-историческите забележителности на столицата, готовност за изслушване и съдействие при запитвания на нашите гости по всяко време на деня. За тях това бе първо излизане на международната сцена като отбор и със сигурност опитът, който са придобили тук е бил безценен. Изключително приятно бе да се работи с тях и съм истински щастлив, че имах възможност да бъда край тях през тези няколко дни.
Когато имаше свободно време, стремях се да съдействам и при дейности от административен характер- следене на двубоите от турнира и вписване на голмайстори, картони, минути и прочее.

Опитът, който придобих по време на спортните форуми, ми позволи да разширя още хоризонта си, да си дам сметка колко са многобройни и разнородни формите на доброволческа дейност, с какви удивителни хора можеш да се срещнеш и колко много да попиеш от техния манталитет. И всичко това- в един свят, който винаги е бил източник на страст и амбиция- за мен, а и за милиони други хора- този на спорта.
Споделял съм на доста познати от моето обкръжение за доброволчеството, като оставам с впечатление, че преди да разкажа за практиката си голяма част от тях нямат точна представа с какво точно се характеризира дейността на доброволеца. Уверявам ви, че далеч не става въпрос за разнасяне на вода по време на спортно състезание. При едно добре организирано спортно събитие всеки желаещ да се включи ще може да открие мястото, на което да е от най-голяма полза- дали като аташе, дали като преводач, дали като изпълняващ административни и статистически задължения, дали като журналист, като фотограф, туристически гид на отбор или пък отговорник за пропусквателния режим на арената на надпреварата- доброволческият труд има всевъзможни измерения, цитираните тук са само примери, идващи от личния ми опит и наблюдения.

Бих искал сърдечно да благодаря на Йоанна Дочевска от Асоциация за развитие на българския спорт, на Лили Борисова от Българска федерация Гимнастика, както и на Евгени и Иван Найденови (в основата на българската следа на турнира в Истър и на успешното протичане на VNV Cup)- за доверието и подкрепата от страна на всички тях през изминалите седмици.

Ако истински обичате спорта, доброволчеството позволява да се озовете в сърцето на неговия живот, като създава и отлични предпоставки за зараждането на познанства и истории, които да се помнят и разказват дълги години.
Впуснете се в едно подобно начинание и ще се уверите колко много може да ви даде то, а и колко много вие самите бихте дали за него.