English
Полезни съвети
Минерва разтърсва щита си
г.
Спортът като подход и наука в древния Рим
SPQR = Sport, Progress and Quality Recovery? Или не беше това? А беше обозначение за сенатът и римския народ (Senatus Populusque Romanus)? Ще се опитаме да вникнем в епохата на древния Рим, да разберем най-прагматичния народ, живял някога. Нашата цел е да открием, дали тяхната далновидност и последователност е била ограничена предимно в политиката и военното дело или е отивала далеч. По-далеч, отколкото подозираме.
Кой е Рим?
Градът - държава е основан 753-754 г. пр. н.е. (според различните източници). Две са легендите за създаването му - едната е, че римляните произлизат от единствения оцелял от Троя герой, Еней. Другата е за двамата братя, отгледани от вълчица - Ромул и Рем. Късната римска традиция свързва двете легенди. Посред империята на етруските (коренни жители на Италия), притиснат от друга страна от техните съюзници, средиземноморската империя на Картаген и постоянно под заплаха от експанзията на могъщи гръцки колонии, Рим е "расъл" в среда, която неведнъж го е поставила пред смъртна заплаха, но тя е допринесла и за това, в което се е превърнал.
В десетилетни войни, град по град, губейки метър и печелейки два, Рим се издига до доминион в Италия, изправен почти пред гибел във войните с галите, самнитите и Тарент. В три страшни войни при постоянни обрати и смъртна заплаха успява да унищожи и основния си конкурент, Картаген, след което се "отприщва" и става основна средиземноморска сила. Армиите му са огромни, организирани и навсякъде внушават страх, пълководците печелят слава, власт и влияние. Рим се превръща в империя, която доминира тогава познатия ни стар свят.
В дните на върховното си могъщество Рим е надминавал многократно империята на Александър. Той е включвал голямата част от Британия, Испания, Галия, Италия, балканския полуостров и земите на днешна Румъния, Мала Азия, Египет, Картаген, Нумидия и африканското крайбрежие, цялото Черно море, Иран, Израел и днешна Турция, Арабия. Следите от изградената от него култура се срещат навсякъде из изброените територии.
Характерна черта на римляните е прагматизмът. Те са развили до съвършенство приложните и общественополезните науки и са отхвърляли останалите. Показателен в това отношение е примерът на император Веспасиан, който наредил от Рим да бъдат изпъдени философите и астролозите - лица, силно тачени в древния свят.
Morituri te salutant - "Осъдените на смърт те поздравяват"
В епохата на Рим нямало кино и футбол. Но не била чужда съвременната жажда за забавления. Там се развила една индустрия, отчасти зрелищна, отчасти спортна, а понякога и варварска, която станала символ на максимата "хляб и зрелища" и която построила гиганта "колосео" (или както го наричаме днес, Колизеум). Това били гладиаторите. Обучени мъже, майстори на определени оръжия, се биели за удоволствие на тълпата, по двойки.
Тези боеве може би произхождат от етруските погребални игри. Първите записани гладиаторски игри имали именно погребален характер. Като друг възможен произход за гладиаторските боеве се сочат гръцките игри в памет на смъртта на Патрокъл (по подобие на известната битка за тялото на Патрокъл в XVI песен от Илаида - "Патроклия"). Гладиаторите били суперзвездите на древния Рим. Момичетата се влюбвали в тях. Мъжете им завиждали. Нерядко римски легионери били обучавани на фехтовка и други военни умения от гладиатори.
Съвременното виждане за гладиаторите малко отразява нашата собствена същност. В действителност истинските боеве между гладиатори обикновенно не завършвали със смърт. Причината? Публиката искала да гледа истински майстори на боя, виртуози. Тя искала да има любимци, а насреща им - достойни противници. Един добър гладиатор се обучавал поне година и струвал много скъпо, за да бъде пожертван за виковете на публиката. Освен това гладиаторите изнасяли зрелища и в частни домове, често били наемани като треньори на млади аристократи и още по-често в лична охрана и частни армии.
Действително, имало е и смъртни случаи. Повечето масови битки на арената обаче били между осъдени престъпниции и роби или военнопленници. Гладиаторите също били ранявани или загивали, боевете не винаги били срещу хора, а и за да се поддържа интригата в битката по определение, доспехите на почти всички видове гладиатори защитавали крайниците или места, в които ако бъде ударен гладиаторът, ще излезе от строя, но няма да бъде убит, а оставяли открити жизненоважните им органи. Но като цяло повечето смъртни случаи на арената били от друг характер, дори изпълняване на смъртни наказания.
Как се обучавали гладиаторите?
В специални, многобройни школи под военен режим и с относителна свобода, но без достъп до оръжие, гладиаторът преминавал минимум тримесечно обучение, преди да излезе на арената. Гладиаторите били хранени за издръжка на собственика на училището (ланист) три пъти на ден. Те имали ежедневна атлетична и силова тренировка, както и тренировка за боравене с оръжия. На гладиатора се разрешавало да ползва оръжието, с което най-добре се справя.
На разположение на гладиаторите постоянно имало професионален лекар. Гладиаторите тренирали като атлети, бягане, борба, бокс, тежки физически натоварвания. Те имали специални уреди, повечето от които не са оцелели и приличат на военно-тренировъчни, въртящи се, люлеещи се, уреди със собствен механизъм и други. Дори в Колизеума те имали инсталации за "загрявка". Често тренирали със собствено тегло или със съпротивата на колегите си.
Гладиаторите били изпитвани и надзиравани постоянно в тренировките от помощници на ланиста. Почти ежедневно те се биели в симулативни боеве с дървени оръжия, където имали и задължителни дисциплини (оръжия). Нямало специално изискване, но се очаквало гладиаторът да има внушителен вид, който да се хареса на публиката. Макар и рядко, срещали са се и жени-гладиаторки.
Pax Romana
Чували ли сте го? Означава "римски мир" и е символ на доминирането над целия свят. Той създава армиите от роби и гладиатори, той е следващото ниво на силата. Pax Romana е построил селища, пътища, акведукти и е събрал богатствата на десетки народи. Но в основата му лежи римският войник. И победите му са плод на тренировката и неговото военно възпитание.
"Нека младежът, на когото предстои да се отдаде на Марс, бъде с живи очи, прав гръб, широка гръд, мускулести рамене, здрави ръце, дълги палци, умерен корем; задните части трябва да бъдат по-слаби... краката не извънредно дебели, но прасците - здрави." (Флавий Вегеций, Re Militaris).
Римските войници живеели в казарми при сурови условия. Римляните въвели задължителни упражнения по плуване във войската, с които войниците лесно пресичали реки и които укрепвали тялото и духа им. Учели ги да прескачат препятствия и ровове, да се катерят по стени. Войниците тренирали с чучела и чували, с мечове и копия, като с мечовете обичайно тренирали мушкащи, а не разсичащи движения (според характера на пехотата и оръжията им). Важна част от обучението им било тактическото маршируване. Оттам нататък те тренирали бягане, състезателни спортове и разбира се, боравене с оръжие.
Много характерно за римската военна тренировка било това, че войниците тренирали с дървено оръжие, но не какво да е, а доста по-тежко от обичайното. Така привиквали към ежедневните тренировки и после в боя снаряжението им се струвало леко. При това даже в тренировъчните дни или под домашен отпуск, войниците трябвало да се движат с част от снаряжението.
Войниците се хранели добре, не богато, но определено качествена храна не им липсвала. Обичайното им меню включвало бекон и сирене, сухари за поход и легендарната поска - напитка от вода и оцет, нерядко с яйца и захар, която помогнала на римляните да завладеят планините и пустините. Всеки си имал собствена манерка.
По време на поход те били задължени заедно със снаряжението (щитът можел да се окачва на гърба), да носят изострени колове в ръце. Тези колове служели за изработване на палисадата (охранителна стена с остриета, насочени навън) на лагера. Ако нещо осезаемо липсвало на войниците, то ще да е било културен живот. Считало се, че колкото по-малко знае войникът за удоволствията на живота, толкова по-добър войник ще бъде. Затова се предпочитали войни от селските региони пред набор от града.
Рим и спортът
Римляните предпочитали да наблюдават, не да практикуват спорт. Имали спортни зали, т.нар. палестри, по подобие на гръцките (и всъщност вероятно гръцки), но не наблягали на тях сами по себе си и като хоби. Изобщо те считали, че да се практикува спорт е загуба на време. Те виждали смисъл от спорта във войнишката и гладиаторската тренировка или съхранение на силите. Но спортът като основно занимание те считали за глупаво, смятали че се развива за сметка на другите умения на личността. Римският интерес към спорта като към обществено явление е бил далеч по-слаб от гръцкия.
Бащите на анатомията
Разкъсните рани на плътта били характерни за римската армия и враговете й. Умението да ги лекуват и да оперират прочуло римските лекари по цял свят. Но създало и нещо повече, нещо отвъд познатата дотогава медицина, включващо анатомия на вътрешните органи и кръвоносните съдове. Особено прочут бил лекарят Гален, започнал като лекар на аристокрацията и гладиаторите, като при последните от раните в битка научил доста, успял да определи артериалние и венозните кръвоносни съдове, да прави операции на органи и дисекции на животни, както и да направи нечуваната дотогава и неповтаряна с хилядолетия операция на окото от катаракта.
Няма никакво съмнение, че римляните са имали добро познаване както на формата, така и на биомеханиката на мускулите и сухожилията на човека, т.е. те без затруднения биха могли да създадат културизма в доскорошния му вид, ако са си го поставили за цел.
Културата на отдиха
Макар и спортът да не бил сам по себе си основно занимание на древните римляни, те имали култура на възстановяването. Римляните са безспорните пионери на СПА културата. Те ползвали масажисти, включително и за гладиаторите, което показва, че считали масажа не само за отпускащ, но и за укрепващ тялото. Римляните са били любители на калните бани, топлите извори и други отпускащи процедури. Голямо развитие в Рим придобила козметиката. Парфюмите и пудрите били нещо обичайно, също благовонните маска след баня и кремовете.
Най-голямо развитие обаче получил отрасъл, по който съвременните световни СПА центрове могат предимно да въздишат. Това били термите (thermae, balnea), обществените бани (срещат се и в богати частни домове). Ако спортът сам по себе си бил за римляните празно занимание, то тук те пресъздали цялостен комплекс, включващ от поддръжка на формата, през баня и масажни процедури, до козметика. В този комплекс те обичали да прекарват до няколко часа дневно. Термите били и обичано място за социални контакти, бизнес срещи, дискусии.
Така римляните осъществявали в едно социалния живот, бизнеса си, почивката и спорта. Обичайно, след като били посрещнати на входа, платели си таксата и се съблечели, римляните имали множество опции. Често в съседство или като част от банята имало и гимназиум (палестра - училище за бокс, борба и други спортни упражнения). В нея имало пригодени части за вдигане на тежести по съвременния тертип и разбиране, но с подръчни средства, а също и пригодена зала за хвърляне на дискове. Ако нямало палестра, то тази функция изпълнявало "антрето"/атриумът - широк коридор, който вероятно посетителите са използвали за спорт, тичане, разходки.
В банята римлянинът можел да се наслади на следните обичайни услуги. Освен нормалната баня той посещавал баня с гореща и студена вода. Имало помещение, обливано от горещ сух въздух, твърде подобно на днешната суха сауна. Освен това имало и баня с топла пара, както и помещения "за аклиматизация", за да не направи посетителят изведнъж нежелан преход от много топло към много студено. На разположение на посетителите имало стъргала, сапуни и балсами и дори се споменава за устройства, подобни на съвременния душ.
Отделно в банята можело посетителите да бъдат масажирани или преглеждани от лекар. Разрешено било дори да се търгува и да се предлагат услуги в залата на банята. Когато в близост имало естествен извор от някакъв тип, за предпочитане горещ, термът израствал край него и ползвал лечебните му води. Ако нямало такъв, термът се захранвал от водопроводната система - акведукти.
Както се вижда, има за какво да завидим на древния римлянин. Спорт, възстановяване, лечебни процедури, баня, терапия, почивка, масаж, козметика, бизнес и обществен живот на едно. Кога ли отново ще достигнем това съвършенство?
Коментари за средата
Римляните са постигнали големи успехи благодарение на своята прагматичност и мислене. Но историята си е изиграла с тях лоша шега. След като почти хилядолетие са били световен фактор, накрая ги погубва именно мързелът, разпуснатостта, липсата на физическа дейност.
Към края на империята римляните все по-слабо участват във войската, разчитат на варвари, докато самите те се отдават на считаната за долнопробна по-рано търговска и лихварска дейност, натрупват състояния, робите им работят и господарите им не искат и дума да чуят за труд. Така се стига до абсурдната ситуация развитието да ги погуби. Те забравят старите добродетели, простия живот и лишенията, стават арогантни лихвари... и закономерно, когато варварските войски идват пред Вечния град, няма кой да го опази. Папата, тогава човек с далеч по-малки от днешните възможности, е единственият представител на града. Рим става плячка на готи и вандали и дълго гори в последния си пожар. Популярна е историята за превземането на града, според която аристократите, за да платят искания откуп, обезглавили статуята на римската Доблест. Това било взето за страшно знамение и скоро Рим паднал.
Велика държава се гради на големи ценности и добродетели. Макар и днешната философия да приема, че духът е по-важен, той е едно цяло с тялото. Запазвайки споменът за миналото, нека възприемем спорта, терапията и възстановяването като необходима част от нашия живот, за да имаме здрав дух в здраво тяло, а не на последно място и здраво общество!
Ресурси
* ablemedia.com
* wikipedia.org
* rome-bg.info
* Флавий Вегеций, Re Militaris
* Омир, Илиада
Източник: Минерва разтърсва щита си http://www.bb-team.org/articles/3261/#ixzz13YqYdy34
Кой е Рим?
Градът - държава е основан 753-754 г. пр. н.е. (според различните източници). Две са легендите за създаването му - едната е, че римляните произлизат от единствения оцелял от Троя герой, Еней. Другата е за двамата братя, отгледани от вълчица - Ромул и Рем. Късната римска традиция свързва двете легенди. Посред империята на етруските (коренни жители на Италия), притиснат от друга страна от техните съюзници, средиземноморската империя на Картаген и постоянно под заплаха от експанзията на могъщи гръцки колонии, Рим е "расъл" в среда, която неведнъж го е поставила пред смъртна заплаха, но тя е допринесла и за това, в което се е превърнал.
В десетилетни войни, град по град, губейки метър и печелейки два, Рим се издига до доминион в Италия, изправен почти пред гибел във войните с галите, самнитите и Тарент. В три страшни войни при постоянни обрати и смъртна заплаха успява да унищожи и основния си конкурент, Картаген, след което се "отприщва" и става основна средиземноморска сила. Армиите му са огромни, организирани и навсякъде внушават страх, пълководците печелят слава, власт и влияние. Рим се превръща в империя, която доминира тогава познатия ни стар свят.
В дните на върховното си могъщество Рим е надминавал многократно империята на Александър. Той е включвал голямата част от Британия, Испания, Галия, Италия, балканския полуостров и земите на днешна Румъния, Мала Азия, Египет, Картаген, Нумидия и африканското крайбрежие, цялото Черно море, Иран, Израел и днешна Турция, Арабия. Следите от изградената от него култура се срещат навсякъде из изброените територии.
Характерна черта на римляните е прагматизмът. Те са развили до съвършенство приложните и общественополезните науки и са отхвърляли останалите. Показателен в това отношение е примерът на император Веспасиан, който наредил от Рим да бъдат изпъдени философите и астролозите - лица, силно тачени в древния свят.
Morituri te salutant - "Осъдените на смърт те поздравяват"
В епохата на Рим нямало кино и футбол. Но не била чужда съвременната жажда за забавления. Там се развила една индустрия, отчасти зрелищна, отчасти спортна, а понякога и варварска, която станала символ на максимата "хляб и зрелища" и която построила гиганта "колосео" (или както го наричаме днес, Колизеум). Това били гладиаторите. Обучени мъже, майстори на определени оръжия, се биели за удоволствие на тълпата, по двойки.
Тези боеве може би произхождат от етруските погребални игри. Първите записани гладиаторски игри имали именно погребален характер. Като друг възможен произход за гладиаторските боеве се сочат гръцките игри в памет на смъртта на Патрокъл (по подобие на известната битка за тялото на Патрокъл в XVI песен от Илаида - "Патроклия"). Гладиаторите били суперзвездите на древния Рим. Момичетата се влюбвали в тях. Мъжете им завиждали. Нерядко римски легионери били обучавани на фехтовка и други военни умения от гладиатори.
Съвременното виждане за гладиаторите малко отразява нашата собствена същност. В действителност истинските боеве между гладиатори обикновенно не завършвали със смърт. Причината? Публиката искала да гледа истински майстори на боя, виртуози. Тя искала да има любимци, а насреща им - достойни противници. Един добър гладиатор се обучавал поне година и струвал много скъпо, за да бъде пожертван за виковете на публиката. Освен това гладиаторите изнасяли зрелища и в частни домове, често били наемани като треньори на млади аристократи и още по-често в лична охрана и частни армии.
Действително, имало е и смъртни случаи. Повечето масови битки на арената обаче били между осъдени престъпниции и роби или военнопленници. Гладиаторите също били ранявани или загивали, боевете не винаги били срещу хора, а и за да се поддържа интригата в битката по определение, доспехите на почти всички видове гладиатори защитавали крайниците или места, в които ако бъде ударен гладиаторът, ще излезе от строя, но няма да бъде убит, а оставяли открити жизненоважните им органи. Но като цяло повечето смъртни случаи на арената били от друг характер, дори изпълняване на смъртни наказания.
Как се обучавали гладиаторите?
В специални, многобройни школи под военен режим и с относителна свобода, но без достъп до оръжие, гладиаторът преминавал минимум тримесечно обучение, преди да излезе на арената. Гладиаторите били хранени за издръжка на собственика на училището (ланист) три пъти на ден. Те имали ежедневна атлетична и силова тренировка, както и тренировка за боравене с оръжия. На гладиатора се разрешавало да ползва оръжието, с което най-добре се справя.
На разположение на гладиаторите постоянно имало професионален лекар. Гладиаторите тренирали като атлети, бягане, борба, бокс, тежки физически натоварвания. Те имали специални уреди, повечето от които не са оцелели и приличат на военно-тренировъчни, въртящи се, люлеещи се, уреди със собствен механизъм и други. Дори в Колизеума те имали инсталации за "загрявка". Често тренирали със собствено тегло или със съпротивата на колегите си.
Гладиаторите били изпитвани и надзиравани постоянно в тренировките от помощници на ланиста. Почти ежедневно те се биели в симулативни боеве с дървени оръжия, където имали и задължителни дисциплини (оръжия). Нямало специално изискване, но се очаквало гладиаторът да има внушителен вид, който да се хареса на публиката. Макар и рядко, срещали са се и жени-гладиаторки.
Pax Romana
Чували ли сте го? Означава "римски мир" и е символ на доминирането над целия свят. Той създава армиите от роби и гладиатори, той е следващото ниво на силата. Pax Romana е построил селища, пътища, акведукти и е събрал богатствата на десетки народи. Но в основата му лежи римският войник. И победите му са плод на тренировката и неговото военно възпитание.
"Нека младежът, на когото предстои да се отдаде на Марс, бъде с живи очи, прав гръб, широка гръд, мускулести рамене, здрави ръце, дълги палци, умерен корем; задните части трябва да бъдат по-слаби... краката не извънредно дебели, но прасците - здрави." (Флавий Вегеций, Re Militaris).
Римските войници живеели в казарми при сурови условия. Римляните въвели задължителни упражнения по плуване във войската, с които войниците лесно пресичали реки и които укрепвали тялото и духа им. Учели ги да прескачат препятствия и ровове, да се катерят по стени. Войниците тренирали с чучела и чували, с мечове и копия, като с мечовете обичайно тренирали мушкащи, а не разсичащи движения (според характера на пехотата и оръжията им). Важна част от обучението им било тактическото маршируване. Оттам нататък те тренирали бягане, състезателни спортове и разбира се, боравене с оръжие.
Много характерно за римската военна тренировка било това, че войниците тренирали с дървено оръжие, но не какво да е, а доста по-тежко от обичайното. Така привиквали към ежедневните тренировки и после в боя снаряжението им се струвало леко. При това даже в тренировъчните дни или под домашен отпуск, войниците трябвало да се движат с част от снаряжението.
Войниците се хранели добре, не богато, но определено качествена храна не им липсвала. Обичайното им меню включвало бекон и сирене, сухари за поход и легендарната поска - напитка от вода и оцет, нерядко с яйца и захар, която помогнала на римляните да завладеят планините и пустините. Всеки си имал собствена манерка.
По време на поход те били задължени заедно със снаряжението (щитът можел да се окачва на гърба), да носят изострени колове в ръце. Тези колове служели за изработване на палисадата (охранителна стена с остриета, насочени навън) на лагера. Ако нещо осезаемо липсвало на войниците, то ще да е било културен живот. Считало се, че колкото по-малко знае войникът за удоволствията на живота, толкова по-добър войник ще бъде. Затова се предпочитали войни от селските региони пред набор от града.
Рим и спортът
Римляните предпочитали да наблюдават, не да практикуват спорт. Имали спортни зали, т.нар. палестри, по подобие на гръцките (и всъщност вероятно гръцки), но не наблягали на тях сами по себе си и като хоби. Изобщо те считали, че да се практикува спорт е загуба на време. Те виждали смисъл от спорта във войнишката и гладиаторската тренировка или съхранение на силите. Но спортът като основно занимание те считали за глупаво, смятали че се развива за сметка на другите умения на личността. Римският интерес към спорта като към обществено явление е бил далеч по-слаб от гръцкия.
Бащите на анатомията
Разкъсните рани на плътта били характерни за римската армия и враговете й. Умението да ги лекуват и да оперират прочуло римските лекари по цял свят. Но създало и нещо повече, нещо отвъд познатата дотогава медицина, включващо анатомия на вътрешните органи и кръвоносните съдове. Особено прочут бил лекарят Гален, започнал като лекар на аристокрацията и гладиаторите, като при последните от раните в битка научил доста, успял да определи артериалние и венозните кръвоносни съдове, да прави операции на органи и дисекции на животни, както и да направи нечуваната дотогава и неповтаряна с хилядолетия операция на окото от катаракта.
Няма никакво съмнение, че римляните са имали добро познаване както на формата, така и на биомеханиката на мускулите и сухожилията на човека, т.е. те без затруднения биха могли да създадат културизма в доскорошния му вид, ако са си го поставили за цел.
Културата на отдиха
Макар и спортът да не бил сам по себе си основно занимание на древните римляни, те имали култура на възстановяването. Римляните са безспорните пионери на СПА културата. Те ползвали масажисти, включително и за гладиаторите, което показва, че считали масажа не само за отпускащ, но и за укрепващ тялото. Римляните са били любители на калните бани, топлите извори и други отпускащи процедури. Голямо развитие в Рим придобила козметиката. Парфюмите и пудрите били нещо обичайно, също благовонните маска след баня и кремовете.
Най-голямо развитие обаче получил отрасъл, по който съвременните световни СПА центрове могат предимно да въздишат. Това били термите (thermae, balnea), обществените бани (срещат се и в богати частни домове). Ако спортът сам по себе си бил за римляните празно занимание, то тук те пресъздали цялостен комплекс, включващ от поддръжка на формата, през баня и масажни процедури, до козметика. В този комплекс те обичали да прекарват до няколко часа дневно. Термите били и обичано място за социални контакти, бизнес срещи, дискусии.
Така римляните осъществявали в едно социалния живот, бизнеса си, почивката и спорта. Обичайно, след като били посрещнати на входа, платели си таксата и се съблечели, римляните имали множество опции. Често в съседство или като част от банята имало и гимназиум (палестра - училище за бокс, борба и други спортни упражнения). В нея имало пригодени части за вдигане на тежести по съвременния тертип и разбиране, но с подръчни средства, а също и пригодена зала за хвърляне на дискове. Ако нямало палестра, то тази функция изпълнявало "антрето"/атриумът - широк коридор, който вероятно посетителите са използвали за спорт, тичане, разходки.
В банята римлянинът можел да се наслади на следните обичайни услуги. Освен нормалната баня той посещавал баня с гореща и студена вода. Имало помещение, обливано от горещ сух въздух, твърде подобно на днешната суха сауна. Освен това имало и баня с топла пара, както и помещения "за аклиматизация", за да не направи посетителят изведнъж нежелан преход от много топло към много студено. На разположение на посетителите имало стъргала, сапуни и балсами и дори се споменава за устройства, подобни на съвременния душ.
Отделно в банята можело посетителите да бъдат масажирани или преглеждани от лекар. Разрешено било дори да се търгува и да се предлагат услуги в залата на банята. Когато в близост имало естествен извор от някакъв тип, за предпочитане горещ, термът израствал край него и ползвал лечебните му води. Ако нямало такъв, термът се захранвал от водопроводната система - акведукти.
Както се вижда, има за какво да завидим на древния римлянин. Спорт, възстановяване, лечебни процедури, баня, терапия, почивка, масаж, козметика, бизнес и обществен живот на едно. Кога ли отново ще достигнем това съвършенство?
Коментари за средата
Римляните са постигнали големи успехи благодарение на своята прагматичност и мислене. Но историята си е изиграла с тях лоша шега. След като почти хилядолетие са били световен фактор, накрая ги погубва именно мързелът, разпуснатостта, липсата на физическа дейност.
Към края на империята римляните все по-слабо участват във войската, разчитат на варвари, докато самите те се отдават на считаната за долнопробна по-рано търговска и лихварска дейност, натрупват състояния, робите им работят и господарите им не искат и дума да чуят за труд. Така се стига до абсурдната ситуация развитието да ги погуби. Те забравят старите добродетели, простия живот и лишенията, стават арогантни лихвари... и закономерно, когато варварските войски идват пред Вечния град, няма кой да го опази. Папата, тогава човек с далеч по-малки от днешните възможности, е единственият представител на града. Рим става плячка на готи и вандали и дълго гори в последния си пожар. Популярна е историята за превземането на града, според която аристократите, за да платят искания откуп, обезглавили статуята на римската Доблест. Това било взето за страшно знамение и скоро Рим паднал.
Велика държава се гради на големи ценности и добродетели. Макар и днешната философия да приема, че духът е по-важен, той е едно цяло с тялото. Запазвайки споменът за миналото, нека възприемем спорта, терапията и възстановяването като необходима част от нашия живот, за да имаме здрав дух в здраво тяло, а не на последно място и здраво общество!
Ресурси
* ablemedia.com
* wikipedia.org
* rome-bg.info
* Флавий Вегеций, Re Militaris
* Омир, Илиада
Източник: Минерва разтърсва щита си http://www.bb-team.org/articles/3261/#ixzz13YqYdy34
