Новини

Йоанна Дочевска: Доброволчеството е заразно, но все още непознато в България
10.11.2014 г.
Йоанна Дочевска е председател на Асоциация за развитие на българския спорт, която от години работи по въпроса за развитието на доброволческата култура в спорта, както и по проекти за създаване на култура за всекидневно практикуване на спорт. В интервю за \"Дневник\" тя разказва за проблемите и спънките пред доброволчеството в България.
Когато преди няколко седмици София се провали в опита да спечели домакинство на мачове от Евро 2020 в доклада на УЕФА се виждаха много ниски оценки по отношение на доброволческото законодателство и практики. Толкова ли е тежко положението в действителност?

За съжаление ми се струва, че е доста справедлива. Дори в Google доброволчеството все още се подчертава като непозната и грешна дума. Това само по себе си говори, че тази дума и този род дейности са абсолютно неразпознаваеми в България. Като законодателство има няколко и съществуващи практики, и опити да се продължи в развитието му. Има една наредба на община Варна, която работи прекрасно на местно ниво.

В Закона за младежта е разписано само младежкото доброволчество, спортът не се засяга изобщо.

А каква е логиката да се разделят?

Младежкото доброволчество е един от приоритетите на Европейската комисия още при създаването на програмата \"Младежта в действие\". Имат няколко инструмента за финансиране – един от тях е Европейската доброволческа служба, която помага на хората да трупат знания и умения чрез доброволчество в различни места в Европа – от две седмици до една година със средства на комисията за настаняване, местен транспорт, изхранване и дори джобни. В България има доста такива извършени проекти. Програма ЕДС работи чудесно, но не отпуска средства за българи в България, което на нас ни трябва.

Така казано излиза, че е регламентирано в българския закон, за да могат да се усвояват европейски средства, а не чак толкова да се регламентира тази дейност...

То е регламентирано, защото ведомството, което изработваше Закона за младежта управляваше и тази европейска програма. Съответно се вкара в закона.

Каква е разликата между младежкото и спортното доброволчество?

Разликата е, че може би има доста по-големи традиции в младежкото, докато в спорта е доста ново. В практически смисъл почти няма разлики. Това си е доброволна дейност в която и да е сфера на обществото – култура, спорт, образование, бедствия и аварии. В Европа средното ниво на доброволчество е шест часа седмично. В Белгия 43% от доброволците доброволстват в спорта шест часа на седмица, в Германия също е 43%.

В България нивата са много по-ниски, макар да не са измервани официално. В Европа под доброволчество разбират и това дали ще отидеш в местния клуб и ще помогнеш на тренировка, дали ще събираш топките, дали ще помогнеш да го ремонтират, дали ще помагаш с експертиза. Например в България е нереално да се види треньор доброволец.

Представителите на повечето спортове са ходили много в чужбина и знаят каква е ролята на доброволците. На какво отдавате това, че в България рядко се облягат на доброволците?

Може би при всички проблеми в последните години в българския спорт не се изгради такава култура да привличаме доброволци, да ги задържаме, да ги обучаваме и да ги мотивираме да продължават да помагат. Ние се опитваме да работим с федерациите, но все още е трудно, защото те смятат, че доброволците трябва да дойдат на едно състезание, да са обучени по вида спорт и направо да започнат работа. А първо трябва да се направи обучение и да се изясни какво се иска от тях, какво ще научат, какво ще получат – дали ще е сертификат или друг документ. Не трябва да го разглеждат като наемане на някаква безплатна работна ръка. Тези хора идват и отделят от времето си, но трябва и да получат нещо.

Самите доброволци също извличат страшно много опит...

Извличат, защото заетостта както в България, така и в Европа, особено младежката е доста ниска. Част от този проблем според ЕК е, че хората завършват университет или училище и нямат практически знания или умения. Това до голяма степен би могло да се реши чрез доброволчество, като натрупват знания и умения в реална работна среда. От друга страна организациите получават свежи хора, които са мотивирани и с желание да полагат усилия. Би трябвало и двете страни да са щастливи.

Както каза едно от момчетата на нашите кръгли маси – ако доброволстваш 10 хиляди часа в една сфера, значи си експерт. Ако си експерт, няма начин да не си намериш работа. Той реално чрез доброволчество си е намерил работа. Важно е да не сме толкова комерсиални, каквото е обществото ни в момента. И да знаем, че всеки труд се заплаща, макар че може да не е с пари.

Освен обучение какво друго трябва да им се осигури?

Няма правило, но ако тези хора са заети цял ден трябва да им се осигури храна на обяд. Ако ще бъдат част от състезанието един от начините да ги накараш да се почувстват част от него като им дадеш екипи също като на платения персонал. Ако нямат възможност за транспорт, да им се осигури карта за градски транспорт. Това са съвсем елементарни неща, които понякога не струват много, даже е много по-малко от платения персонал. Аз смятам, че няма доброволец, на който да не може да му се намери подходяща работа. Всеки един може да се ползва според знанията му.

Доброволец не трябва да бъде връщан. Дори да дойде за един час да помогне, пак е подкрепа. Този човек ще дойде пак и ще помогне следващия път за седмица. Това е дейност, в която не можеш да изискваш. Трябва така да си направиш управлението на състезанието така, че до ползваш всеки наличен ресурс. Много често ни казват: \"Трябват ни 100 души доброволци\". Хубаво, но какво ще ги правите, колко ще посрещат на летището, колко ще са в залата, какъв език трябва да знаят. Безумно е доброволец медицинско лице да се прати на летището да посреща, като може да е към медицинския екип. Трябва да се погледне профилът – първо какви хора ни трябват, после с какво разполагаме и да се нагласят на най-правилните места.

А самите хора, които кандидатстват разбират ли същността на доброволчеството или имат някакви нереалистични очаквания?

Има от всичко по малко. Голяма част от доброволците, които се включват веднага, са студентите от НСА. Много от тях учат мениджмънт на спорта и е важно да видят как се случва едно спортно мероприятие от началото до край, защото това е практическата част на обучението им. Тези студенти са изключително подготвени и са готови почти веднага да ги хвърлиш в боя. Другите млади хора също имат много желание, но някои от тях дори за пръв път се допират до спорта. Те трябва да бъдат обучени. В бадминтона последния път се ползваха за лайсмени, което е елементарно, но трябваше да минат начално обучение да знаят къде перото е вътре в полето или навън.

Асоциацията е като банка кадри за доброволци, но доброволчеството е и шанс за среща с нови хора и културно обогатяване. А ако са едни и същи 20 студенти, този ефект се губи...

Доброволчеството е заразно. Казваш на приятелите си, че си бил на едно много хубаво събитие, запознал си се с нови хора, направил си нови приятелства... Не е проблем набирането на доброволци, защото кандидати и желаещи има, а управлението им след това. Най-лошото нещо, което могат да направят е да ползват едни доброволци и след това да забравят за тях. Съществуват много практики – дали ще направят база данни с рождените дни, дали ще ги поканят на коледно парти, или на друго събитие, това трябва да се прави задължително.

По този начин обаче си гарантираш една група доброволци, които ще ти помагат и в бъдеще. Това е сравнително нова култура за България и тепърва трябва да се гради, защото сме далече от добрите практики. Ние направихме база данни, в която хората се регистрират онлайн и им изпращаме информация къде има събития къде могат да се включат. След като обучихме над 300 души да бъдат доброволци обаче федерациите очакват да имат на разположение 300 души на момента. Това няма как да се случи.

Федерацията по гимнастика имаше един доста добър опит да намери доброволци за европейското първенство. Какво се получи?

В България все още много трудно се управляват доброволците от чужбина. Има много заявки, но е много по-трудно да разчиташ на човек, който трябва да помага на събитие без да познава града, не познава условията, транспорта или не знае как да стигне до залата. Тези хора да се ползват прекрасно за водачи на отбори, защото говорят езика им и разбират културата им.

Какво трябва да се направи за чужденец?

Те обикновено искат да им се осигурят пътни и настаняване, в повечето случаи в практиката се осигурява настаняване, а пътните си ги поемат сами. Точно в момента е към края си процедурата за набиране на доброволци за олимпиадата в Рио. Тя приключва в средата на месеца. За съжаление там се осигуряват само транспорт и изхранване, но няма настаняване.

Какви биха могли да бъдат другите спънки, защото очевидно възрастта на е проблем?

Не е ограничено, дори в нашата база данни имаме хора от 18 до 47 години. Ограниченията са свързани с това доколко си мобилен – например да доброволстваш в друг град, или дали имаш достатъчно свободно време. В северните държави е прието по-възрастни хора да са доброволци, но с техния експертен капацитет. Там отново е много тясно е заложено в училищната и университетската система, защото това е възможност да натрупаш допълнителни кредити. Докато тук в много университети дори не могат да се освободят от лекции. Доста нереално е да си вземеш отпуск и да доброволстваш. Трябва да си я вземеш от собствената. Има държави, където обаче има такава отпуска за социални дейности. Единствено в НСА по обясними причини няма проблем с освобождаването от лекции.

А кое пречи тази дейност да е по-припозната и широко разпространена?

Това, което има нужда от доста години е регламент на национално ниво за всички сфери на доброволчеството и най-важното да има заложен инструмент за признаване на знанията и уменията. Имаше няколко опита през годините – през 2009 г. беше разработен първи вариант в Министерството на културата - неуспешно, през 2012 г. се изработи втори вариант – също не мина през гласуване от Народното събрание. Малко след това се показа, че има ужасно голяма нужда с наводненията във Варна. Там имаше доброволци, които бяха уволнени от работа за това, че са доброволци.

Ако се случеше нещо – не е ясно кой ги застрахова, кой поема този риск, който осигурява предпазни средства или храна. Всичко това трябва да е регламентирано. В неуспелите законопроекти имаше два вариант как да се доказва полагането на доброволен труд – със сертификат и с доброволческа книжка. За мен второто е по-добро, защото е събран целият опит от всички доброволчески проекти, които човекът полага.

Има ли изчисления какъв принос има доброволчеството в чисто икономически план?

Данните показват, че приносът е около 5% от БВП на националните икономики. Според ЕК доброволчеството се превръща в един от най-важните компоненти за създаване на конкурентна и основана на знанията икономика в света, каквато е целта на \"Европа 202\"0. Четири от всеки пет европейци смята, че доброволчеството е важна част от демократичния живот на Европа. Повече от 1 милион европейци са мобилизирани за добри дела всяка година. Процентът на европейците, които са се занимавали някога в живота си с доброволчество, е 25. В България е едва седем. Беше правено изследване в България, което показа, че спортът е един от най-желаните сектори за хората да полагат доброволческа дейност, но липсва информацията къде и как да го направят.

Споменахте Варна като успешен опит. Защо само там?

Част от общините имат програми за доброволци при бедствия и аварии. Община Варна обаче има 1.2 милиона лева за младежки и спортни дейности. Националният бюджет за младежка политика е 900 хиляди лева. Вече виждаме разликата в управлението на този тип дейности. Там младежките организации работят спокойно и добре, чувстват се спокойни и нещата се случват прекрасно.

В други общини доброволчеството е тема табу. Не са мислили въобще за възможностите в социални заведения, в спорта, в младежки дейности. Това не е част от дневния им ред. Срещаме все повече примери в училища или детски градини за деца със специални образователни потребности да имат нужда от доброволци, които да помагат, да разхождат децата, да се движат с тях, например. Но това в много от общините им е трудно да го развият, защото нямат опит и практика. Може би много млади хора и студенти биха се включвали, ако знаеха откъде да получат информация или на кого да звъннат. Липсата на информация е огромна спънка.

Източник: http://www.dnevnik.bg
Автор: Георги Филипов