English
Полезни съвети
Кой не скача на въже?
г.
Скачането на въже е много резултатна, но често пренебрегвана кардио дейност. Голяма грешка. Продължителното скачане развива почти всички мускулни групи, подсилва нервната система и подобрява координацията.
То влияе положително и върху сърдечносъдовата система, подобрява кръвообращението и изгаря голямо количество калории (около 150-200 ккал за 15 минути). И все пак, най-голямото предимство на скачането на въже остава неговата достъпност. Нужни са ви само въже, което може да откриете във всеки спортен магазин, проветриво помещение и ентусиазъм. Разбира се, има и супер модерни модели въжета, които са снабдени с LCD дисплей, който отчита броя на скоковете, изгорените калории и изминатото разстояние.
Скачането на въже е превъзходно упражнение, което може да практикувате рано сутрин след първото за деня си кафе. То заема изключително малко място в сравнение с други кардио уреди, т.е. удобно е. Отгоре на всичко може да го носите винаги със себе си, дори ще се побере в дамската ви чанта. При него участва цялото тяло (най-вече бедра, седалище, прасци) и ако го практикувате редовно, бързо ще се освободите от излишните мазнини.
Скачането на въже е от умерено до високо интензивно кардио занимание. Колкото повече усъвършенствате уменията си, толкова по-ниска става интензивността. Започнете с по 5 минути скачане от 2 до 4 пъти седмично, докато достигнете до 10 минутно, нискоинтензивно скачане без прекъсвания.
Интензивността (броя завъртания на въжето в минута) определя метода на скачане – нискоинтензивно (60-100 завъртания в минута), средно интензивно (101-159), високоинтензивно (160-199) и състезателно (200-300).
Съществуват 12 класически техники на скачане, от които е важно да овладеете двете основни – базова и джогинг стъпка. При базовата се скача с двата крака на около 2-3 см от земята. Джогинг стъпката прилича на тичането на място – краката се разминават, като се отскача от единия, с по-високо темпо.
Скачането на въже може да се изпълнява, както самостоятелно, така и като част от комплексна фитнес програма.
Ако все още не сте се запалили, интересната история на този спорт ще помогне. Доказателства за съществуването му са открити още в Древна Гърция, Египет и Китай, но добива популярност като игра, възникнала в Холандия през ХVІІ век. Холандците нарекли спорта \"Double Dutch\" (от англ. double – двоен, dutch – холандец). В края на ХХ век офицер от нюйоркската полиция създава програма с мото \"Rope not Dope\" (\"Въже, а не наркотик\"), чрез която запалва над 15 000 младежи по скачането на въже.
Въпреки това липсвал масов интерес към спорта. До появата на американския футболист Ричард Кендали. Неговият треньор настоял да подобри формата си с едночасово изкачване на стълбите на стадиона или с 15 минутно скачане на въже. Първоначално Кендали избрал стълбите, но студът през зимата го принудил да \"хване въжето\". С времето така се пристрастил, че започнал да измисля различни трикове, които да го затрудняват. Тъй като бил и треньор по физическо, Кендали споделял опита си със своите ученици, които доразвили скачането на въже и го наложили като официален спорт по целия свят.
Стига да не се оплаквате от вестибуларни, сърдечносъдови и дихателни нарушения или болки в крайниците, смело завъртайте въжето!
Консултант: Мартин Гергов – фитнес инструктор
Източник: http://dieti.rozali.com
Скачането на въже е превъзходно упражнение, което може да практикувате рано сутрин след първото за деня си кафе. То заема изключително малко място в сравнение с други кардио уреди, т.е. удобно е. Отгоре на всичко може да го носите винаги със себе си, дори ще се побере в дамската ви чанта. При него участва цялото тяло (най-вече бедра, седалище, прасци) и ако го практикувате редовно, бързо ще се освободите от излишните мазнини.
Скачането на въже е от умерено до високо интензивно кардио занимание. Колкото повече усъвършенствате уменията си, толкова по-ниска става интензивността. Започнете с по 5 минути скачане от 2 до 4 пъти седмично, докато достигнете до 10 минутно, нискоинтензивно скачане без прекъсвания.
Интензивността (броя завъртания на въжето в минута) определя метода на скачане – нискоинтензивно (60-100 завъртания в минута), средно интензивно (101-159), високоинтензивно (160-199) и състезателно (200-300).
Съществуват 12 класически техники на скачане, от които е важно да овладеете двете основни – базова и джогинг стъпка. При базовата се скача с двата крака на около 2-3 см от земята. Джогинг стъпката прилича на тичането на място – краката се разминават, като се отскача от единия, с по-високо темпо.
Скачането на въже може да се изпълнява, както самостоятелно, така и като част от комплексна фитнес програма.
Ако все още не сте се запалили, интересната история на този спорт ще помогне. Доказателства за съществуването му са открити още в Древна Гърция, Египет и Китай, но добива популярност като игра, възникнала в Холандия през ХVІІ век. Холандците нарекли спорта \"Double Dutch\" (от англ. double – двоен, dutch – холандец). В края на ХХ век офицер от нюйоркската полиция създава програма с мото \"Rope not Dope\" (\"Въже, а не наркотик\"), чрез която запалва над 15 000 младежи по скачането на въже.
Въпреки това липсвал масов интерес към спорта. До появата на американския футболист Ричард Кендали. Неговият треньор настоял да подобри формата си с едночасово изкачване на стълбите на стадиона или с 15 минутно скачане на въже. Първоначално Кендали избрал стълбите, но студът през зимата го принудил да \"хване въжето\". С времето така се пристрастил, че започнал да измисля различни трикове, които да го затрудняват. Тъй като бил и треньор по физическо, Кендали споделял опита си със своите ученици, които доразвили скачането на въже и го наложили като официален спорт по целия свят.
Стига да не се оплаквате от вестибуларни, сърдечносъдови и дихателни нарушения или болки в крайниците, смело завъртайте въжето!
Консултант: Мартин Гергов – фитнес инструктор
Източник: http://dieti.rozali.com
