English
Полезни съвети
Нека Хор те води!
г.
Египет - люлката на днешните спортове
Когато говорим за древността, истинският й символ винаги е бил древният Египет. Мистичен и красив, земя на жега, на красиви градини, на делтата на Нил и на пирамидите, той винаги е вълнувал и ще вълнува човека. Древният Египет е и нещо повече. Той е люлката на спорта, бащата на ненасилствените, забавни и разнообразни спортове, каквито ги познаваме днес.
История
Обединението на държавата Египет започва около 4000 година преди новата ера, с обединението на горен и долен Египет. Започва формирането на една от най-древните световни цивилизации. Нацията се управлява от монарх - фараон, считан за бог. Военната и религиозната аристокрация (жреците) са водещи съсловия в страната, обикновените граждани водят прост живот с много задължителни норми.
В конфликти със съседните държави Египет се разширява, влиза в противоборство за средиземноморието с хетите, които в последствие западат и изчезват от световната сцена. Не достигайки никога пълно доминиране върху моретата, Египет също запада след нахлуването на морските народи на територията на Финикия. Неколкократно завладяван, от хиксоси, перси и други, Египет накрая става част от империята на Александър Македонски. След смъртта му страната се отделя като самостоятелна държава по елинистичен образец. Финалът идва през 30-та година през новата ера, когато войските на Клеопатра и Марк Антоний губят войната с римската империя на Октавиан Август и Египет става лично владение на императора на Рим. С това загива последната елинистична държава в света и настъпва неоспорваното господство на римската империя.
Спортът
Древните египтяни са имали ясна визия за спорта. Те са го ползвали за укрепване на тялото, рекреация и дори удоволствие. Запазена марка за аристократите са спортове като стрелбата с лък, надбягването с колесници, риболовът и ловът. Стелата на Аменофис II в близост до сфинкса доказва, че спортът е бил широко разпространен в древния Египет, обичан от голяма част от населението, не само от аристокрацията.
Самият фараон, на който принадлежи стелата, е бил безкрайно горд от уменията си в езда, стрелба с лък, лов и други спортове. Много за фитнеса и спорта може да се разбере от скулптурата и рисунките в древен Египет. По портретите и скулптурите мъжете са изобразявани силни, с изразена мускулатура, докато жените са със слаби и стегнати тела. Дори и да приемем тази картина за идеализирана, е ясно как древният египтянин си е представял красивата физика.
Друг фараон, Зосер велики, е представен в надписите като участник в програма по бягане, символ на физическа издръжливост и сила. Древният Египет е имал специално обособени храмове за спорт и за най-малките. Там те от малки са практикували борба, плуване, атлетика, танци, хокей, разновидност на йогата и много други спортове.
Спорт, ала какъв?
Може и да ни изглежда странно, но едва ли ще открием ненасилствен, развлекателен спорт, който познаваме днес и който древните египтяни не са практикували. Открити са документи за десетки физически активности. В това число влизат бягане, атлетика, вдигане на тежести, гимнастика, конни спортове, спортове с топка, хвърляне на копие, диск и ножове, танци, плуване и игри със топка и даже екзотични спортове, като хокей, хандбал, йога. Спортът е бил практикуван от цели семейства, от млади и стари, доброволно и съзнателно, по собствен избор. Изглежда в Египет частното практикуване на спорт е било любимо хоби, опиум за народа.
Немите свидетели
Колкото и да е учудващо това, на тази стара философия към сорта свидетелите са живи и днес. Те са в каменните надписи и безбройните картини, описващи бита на древните граждани на африканското царство.
Вдигането на тежести е изобразено на гробницата в скалите на Бени Хасан. Изглежда, че египтяните са вдигали всякакви тежести, но са имали и състезателно вдигане. При него спортистът е трябвало с една ръка да вдигне чувал с пясък и да го задържи няколко секунди във въздуха. Това правило ни е познато и днес от щангите.
Харесвате ли гимнастиката? Е, древните египтяни са практикували поне два вида: художествена и ритмична. Художествената обикновено е гимнастически изпълнения с тялото, а ритмичната - групова художествена гимнастика, при която група изпълнители, едновременно и понякога синхронно правят определени изпълнения, вероятно и под музикален съпровод. Представената тук картинка на гимнастичка е част от 4000 годишна рисунка.
Популярна днес е играта "дърпане на въже". Древните египтяни са харесвали много един друг спорт. Днес го наричаме "бойно" или "военно дърпане". Две групи състезатели, хванати през кръста дърпат назад, стараейки се да издърпат противниковата група. Водещите на двете групи се държат за ръце и са на един крак, за да не шмекеруват и да не накланят усилието.
Хокей... Американската игра... Или може би египетската, както ще ни покаже по-ясно рисунката от гробницата в Бени Хасан. Стикове от палма и топки от компресиран папирус максимално са доближавали хокея до днешният му вид.
Борбата - ето един спорт, практикуван от всички. Да, но той се е развил през вековете, Днес сме по - добри. Нещата са се развили доста и нашите борци могат да надвият всекиго от древността.
Списъкът може да бъде продължен безкрайно. Следва да се замислим: действително ли сме израсли до такава култура на спорта или древните египтяни са ни надминали безвъзвратно? И всичко ли от тях е съхранено и до днес? Или има още много? Още тайни от древността, които не знаем?
Храненето
Египетските къщи са едни от първите, които са имали кухни. Познати са били почти всички съвременни начини на готвене - варене, пържене, печене, на грил и други. При все това бедната земя давала бедно меню за бедните. Хляб от нискокачествено зърно и зърнена бира били основните храни на обикновения египтянин. Богати на бавни въглехидрати, те все пак давали енергия за работа и спорт. Често в добавка към тях хората ядели зеленчуци от делтата на Нил и най-често - месо от сушена риба.
По друг начин седели нещата във войската. Там задължително се осигурявало прясно месо, риба и всякакви зеленчуци (според стелата на Сети от Сисиле, определяща дажбата на всеки войник). Видно е, че египетските фараони високо са оценявали качествата на месото и ефекта им върху войника.
Менюто на богатите можем да опишем с една дума: разнообразно. Те имали на разположение всякакви меса, плодове и зеленчуци, включително и вносни, и висококачествен хляб, а Египет бил прочут като житницата на древния свят. Храмовете по принцип имали и животински стопанства, а обменът с провинциите и други народи е бил нещо обичайно.
Едно нещо е характерно: богати или бедни, с евтина или скъпа храна, ако може да се вярва на паметниците, египтяните физически изглеждали забележително добре. Без следа от затлъстяването, срещано в Рим и без белезите на хилавостта на черна Африка. Явно умерената храна и спортът са дали своя резултат.
Военна тренировка
Оцелял папирус предупреждава войник от древния Египет за военния живот, защото било обичайно командирите да налагат тежки физически наказания на подчинените си. Поради характера на общ набор не било рядкост гражданин да бъде откъснат от заниманието му, за да стане войник против волята си.
Голи, с по една препаска, войните на Египет имали тежка поредност от физически тренировки, борба, фехтовка, боравене с оръжие, тичане и други дисциплини. Добрите войни обаче били поддържани добре, живеели в добра компания, получавали награди. Макар и трудно, да си войн в древния Египет било престижно. Не били рядкост случаите обикновен войник да се издигне дори до фараон.
Загубено вълшебство
Популярни са египетските умения в много насоки. Балсамирането е само един от изразите на козметиката, неоцеляла до днес, с която жените на Египет се поддържали "вечно млади". Медицината също била силно развита в това древно общество, много болести и рани се лекували успешно и можело ли да бъде другояче, след като лекарят се плащал скъпо и отговарял с живота си за живота на поетия пациент. Египтяните познавали и масажа и още много други методи за рекреация.
И днес търсачите на миналото се опитват да открият тези древни тайни и да разбулят скритите познания. Но в бурното си развитие египтяните са прескочили едно. Това е човешката същност, човешкият дух. Личността. В древния Египет от значение е била само личността на фараона и на малка част от аристокрацията. Без този дар, без състезателния момент, без алчността за лично развитие египетските дарове са безвъзвратно потънали в бездната на вековете.
Ресурси
* ioa.leeds.ac.uk
* sis.gov.eg
* touregypt.net
* reshafim.org.il
* touregypt.net
Източник: Нека Хор те води! http://www.bb-team.org/articles/3281/#ixzz13YpQKjps
История
Обединението на държавата Египет започва около 4000 година преди новата ера, с обединението на горен и долен Египет. Започва формирането на една от най-древните световни цивилизации. Нацията се управлява от монарх - фараон, считан за бог. Военната и религиозната аристокрация (жреците) са водещи съсловия в страната, обикновените граждани водят прост живот с много задължителни норми.
В конфликти със съседните държави Египет се разширява, влиза в противоборство за средиземноморието с хетите, които в последствие западат и изчезват от световната сцена. Не достигайки никога пълно доминиране върху моретата, Египет също запада след нахлуването на морските народи на територията на Финикия. Неколкократно завладяван, от хиксоси, перси и други, Египет накрая става част от империята на Александър Македонски. След смъртта му страната се отделя като самостоятелна държава по елинистичен образец. Финалът идва през 30-та година през новата ера, когато войските на Клеопатра и Марк Антоний губят войната с римската империя на Октавиан Август и Египет става лично владение на императора на Рим. С това загива последната елинистична държава в света и настъпва неоспорваното господство на римската империя.
Спортът
Древните египтяни са имали ясна визия за спорта. Те са го ползвали за укрепване на тялото, рекреация и дори удоволствие. Запазена марка за аристократите са спортове като стрелбата с лък, надбягването с колесници, риболовът и ловът. Стелата на Аменофис II в близост до сфинкса доказва, че спортът е бил широко разпространен в древния Египет, обичан от голяма част от населението, не само от аристокрацията.
Самият фараон, на който принадлежи стелата, е бил безкрайно горд от уменията си в езда, стрелба с лък, лов и други спортове. Много за фитнеса и спорта може да се разбере от скулптурата и рисунките в древен Египет. По портретите и скулптурите мъжете са изобразявани силни, с изразена мускулатура, докато жените са със слаби и стегнати тела. Дори и да приемем тази картина за идеализирана, е ясно как древният египтянин си е представял красивата физика.
Друг фараон, Зосер велики, е представен в надписите като участник в програма по бягане, символ на физическа издръжливост и сила. Древният Египет е имал специално обособени храмове за спорт и за най-малките. Там те от малки са практикували борба, плуване, атлетика, танци, хокей, разновидност на йогата и много други спортове.
Спорт, ала какъв?
Може и да ни изглежда странно, но едва ли ще открием ненасилствен, развлекателен спорт, който познаваме днес и който древните египтяни не са практикували. Открити са документи за десетки физически активности. В това число влизат бягане, атлетика, вдигане на тежести, гимнастика, конни спортове, спортове с топка, хвърляне на копие, диск и ножове, танци, плуване и игри със топка и даже екзотични спортове, като хокей, хандбал, йога. Спортът е бил практикуван от цели семейства, от млади и стари, доброволно и съзнателно, по собствен избор. Изглежда в Египет частното практикуване на спорт е било любимо хоби, опиум за народа.
Немите свидетели
Колкото и да е учудващо това, на тази стара философия към сорта свидетелите са живи и днес. Те са в каменните надписи и безбройните картини, описващи бита на древните граждани на африканското царство.
Вдигането на тежести е изобразено на гробницата в скалите на Бени Хасан. Изглежда, че египтяните са вдигали всякакви тежести, но са имали и състезателно вдигане. При него спортистът е трябвало с една ръка да вдигне чувал с пясък и да го задържи няколко секунди във въздуха. Това правило ни е познато и днес от щангите.
Харесвате ли гимнастиката? Е, древните египтяни са практикували поне два вида: художествена и ритмична. Художествената обикновено е гимнастически изпълнения с тялото, а ритмичната - групова художествена гимнастика, при която група изпълнители, едновременно и понякога синхронно правят определени изпълнения, вероятно и под музикален съпровод. Представената тук картинка на гимнастичка е част от 4000 годишна рисунка.
Популярна днес е играта "дърпане на въже". Древните египтяни са харесвали много един друг спорт. Днес го наричаме "бойно" или "военно дърпане". Две групи състезатели, хванати през кръста дърпат назад, стараейки се да издърпат противниковата група. Водещите на двете групи се държат за ръце и са на един крак, за да не шмекеруват и да не накланят усилието.
Хокей... Американската игра... Или може би египетската, както ще ни покаже по-ясно рисунката от гробницата в Бени Хасан. Стикове от палма и топки от компресиран папирус максимално са доближавали хокея до днешният му вид.
Борбата - ето един спорт, практикуван от всички. Да, но той се е развил през вековете, Днес сме по - добри. Нещата са се развили доста и нашите борци могат да надвият всекиго от древността.
Списъкът може да бъде продължен безкрайно. Следва да се замислим: действително ли сме израсли до такава култура на спорта или древните египтяни са ни надминали безвъзвратно? И всичко ли от тях е съхранено и до днес? Или има още много? Още тайни от древността, които не знаем?
Храненето
Египетските къщи са едни от първите, които са имали кухни. Познати са били почти всички съвременни начини на готвене - варене, пържене, печене, на грил и други. При все това бедната земя давала бедно меню за бедните. Хляб от нискокачествено зърно и зърнена бира били основните храни на обикновения египтянин. Богати на бавни въглехидрати, те все пак давали енергия за работа и спорт. Често в добавка към тях хората ядели зеленчуци от делтата на Нил и най-често - месо от сушена риба.
По друг начин седели нещата във войската. Там задължително се осигурявало прясно месо, риба и всякакви зеленчуци (според стелата на Сети от Сисиле, определяща дажбата на всеки войник). Видно е, че египетските фараони високо са оценявали качествата на месото и ефекта им върху войника.
Менюто на богатите можем да опишем с една дума: разнообразно. Те имали на разположение всякакви меса, плодове и зеленчуци, включително и вносни, и висококачествен хляб, а Египет бил прочут като житницата на древния свят. Храмовете по принцип имали и животински стопанства, а обменът с провинциите и други народи е бил нещо обичайно.
Едно нещо е характерно: богати или бедни, с евтина или скъпа храна, ако може да се вярва на паметниците, египтяните физически изглеждали забележително добре. Без следа от затлъстяването, срещано в Рим и без белезите на хилавостта на черна Африка. Явно умерената храна и спортът са дали своя резултат.
Военна тренировка
Оцелял папирус предупреждава войник от древния Египет за военния живот, защото било обичайно командирите да налагат тежки физически наказания на подчинените си. Поради характера на общ набор не било рядкост гражданин да бъде откъснат от заниманието му, за да стане войник против волята си.
Голи, с по една препаска, войните на Египет имали тежка поредност от физически тренировки, борба, фехтовка, боравене с оръжие, тичане и други дисциплини. Добрите войни обаче били поддържани добре, живеели в добра компания, получавали награди. Макар и трудно, да си войн в древния Египет било престижно. Не били рядкост случаите обикновен войник да се издигне дори до фараон.
Загубено вълшебство
Популярни са египетските умения в много насоки. Балсамирането е само един от изразите на козметиката, неоцеляла до днес, с която жените на Египет се поддържали "вечно млади". Медицината също била силно развита в това древно общество, много болести и рани се лекували успешно и можело ли да бъде другояче, след като лекарят се плащал скъпо и отговарял с живота си за живота на поетия пациент. Египтяните познавали и масажа и още много други методи за рекреация.
И днес търсачите на миналото се опитват да открият тези древни тайни и да разбулят скритите познания. Но в бурното си развитие египтяните са прескочили едно. Това е човешката същност, човешкият дух. Личността. В древния Египет от значение е била само личността на фараона и на малка част от аристокрацията. Без този дар, без състезателния момент, без алчността за лично развитие египетските дарове са безвъзвратно потънали в бездната на вековете.
Ресурси
* ioa.leeds.ac.uk
* sis.gov.eg
* touregypt.net
* reshafim.org.il
* touregypt.net
Източник: Нека Хор те води! http://www.bb-team.org/articles/3281/#ixzz13YpQKjps
