ТЕКУЩИ ПРОЕКТИ

Проект: Добро управление в спорта

Доброто управление в спорта
18.12.2020 г.
СПРИНТ е единственото специализирано спортно списание на България. Излиза от ноември 2016 г. във всяко тримесечие в много впечатляващ обем от 140-160 страници. Разкошното колекционерско издание редовно е с тираж между 6000 и 8000 броя. Често заедно със СПРИНТ да излизат безплатни приложения – Мондиал 2018, Шампионска лига, Формула 1... А от началото на 2020 година заедно с всеки брой читателите получават отделна книжка БЪДЕЩЕ –само за детско-юношеския спорт в България. Специален акцент в редакционната политика е обръщането на сериозно внимание на спорта за подрастващи и ползите от него. СПРИНТ съдържа само авторски материали, богато илюстрирани със собствени снимки. Списанието засища глада на истинския запалянко за интелигентни и любопитни спортни четива, коментари, интервюта, статистики, портрети, анализи, фотосесии... По страниците му и на корицата досега са излизали всички най-големи звезди на българския спорт –Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Ивет Лалова, Григор Димитров, Кубрат Пулев, златните момичета в художествената гимнастика, Йордан Йовчев, Димитър Пенев, Боян Петров, Александра Жекова и др. СПРИНТ е свободна територия за размяна на мнения по наболели въпроси, неговите страници са отворени за най-добрите пера в българската (и световната!) спортна журналистика.

В последното издание на СПРИНТ – брой 24, който е на пазара от 9 декември ще откриете интересни материали от 22-ма автори – уникално за 4-годишната история на списанието. Освен 132 стр. „Спринт” читателите получават и безплатното приложение „Бъдеще” (40 стр.) на тема „Пазарджик – градът на спорта”.
Съдържание на брой 24 на „Спринт”:
• Едиториал: Да забравим ли тази година?
• Световната слава в една книга
• Димитър Илиев: Хубавите спомени са по-важни от победите
• Славиша Стоянович е най-победният треньор на „Левски“ от 7 години
• Стамен Белчев: За мен беше чест да съм треньор на ЦСКА
• Младите таланти – преотстъпени или в дублиращия отбор?
• „Реал“ (Мадрид) и „Барселона“ - близнаци в залеза
• Лудите на стадиона
• Момичетата не умеят да ритат?
• В трансферите – мъка, мъка, само Англия живее
• Елегиите на Дарио Пас: Животът между две дузпи в гредата
• Смешни трансфери: Странният случай на аржентинец в „Левски“
• Архиви: Стометров транспарант на мач в Разград през 1968 г.
• От автобиографията на Димитър Пенев: Сърце играе, крака не мърдат
• Георги Йорданов - Ламята: Непрочетена телеграма ме спря за „Реал“ (Мадрид)
• Как България падна от варелите
• Коментар: Смърт? Не – живот! Усмивка, Диего!
• Темата: Сребърната олимпийска мрежа
• In Memoriam: Черните дни на спорта
• Ивайло Маринов: Мохамед Али ми каза, че съм като него
• Битката на половете
• Габриела Петрова: Три дни не бях на себе си, след като отложиха Олимпийските игри
• Многоликият спорт на фондация „София – Европейска столица на спорта”
• Размяна на книги в БОК
• Как Георги Мърков обезвреди терорист
• Красимир Дунев: В Америка щях да съм богат, но не и щастлив
• Няма ненаказано добро: О, неразумни...
• Доброто управление в спорта
• Да премериш 50 показателя на футболист по време на мач
• Тома Томов: Играехме равностойно срещу силните в света
• Новите торпеда Калоян Левтеров и Йосиф Миладинов
• Тенис в пандемията на Sofia Open 2020
• НБА, „системният расизъм“ и кривото огледало
• Как Дрийм тийм покори света през 1992-а в Барселона
• Кръстословица
• Попълнете архива си

Съдържание на приложение „Пазарджик – градът на спорта”:
• Едиториал: Там, където спортът си е у дома
• Кметът Тодор Попов: До 2023 г. ще имаме най-завършената спортна база в страната
• Фотоистории
• Волейбол: Гордостта на Пазарджик
• Футбол: Холандски пример следват в „Хебър”
• Първо базата, а после успехите
• Дете спортист = 37% по-малко данъци
• Художествена гимнастика: Наследничките на златните Диляна и Ренета
• Джудо: „Кодокан” е школа за асове
• Баскетбол: Вече в „А” група
• Бадминтон: Сестри Стоеви палят хлапетата
• Плуване, петобой, триатлон: Връзката с водата е силна
• Ренета Камберова: Иновативен и достъпен спорт за всички
• Фотоистории

Представяме ви една от темите в броя – Доброто управление в спорта, представено от Йоанна Дочевска, председател на Асоциация за развитие на българския спорт, а за още интересни материали – потърсете списание СПРИНТ в търговската мрежа.




Доброто управление в спорта

Доброто управление в спорта става все по-актуална тема, защото:
• в Европейският съюз все още е относително нисък броят на хората, ангажирани в спорт и физическа активност;
• интересът на гражданите, практикуващи спорт, намалява заради скандали, корупция, уреждане на мачове, допинг, липса на прозрачност и публично финансиране, инвестирано основно в професионален спорт;
• публичното внимание се повишава по отношение на разходите за публичните финанси (отказване на градовете – кандидати за домакини на Олимпийските игри) и отразява проблемите на управлението в спорта, като се отчита все по-висок процент на загуба на доверие в потенциала на спортните организации и все по-ниската вяра за възстановяване на инвестициите, реализиране за провеждане на големите спортни събития;

Европейски, национални и местни спортни клубове, организации и федерации, както и спортното управление на всички нива, вероятно се налага да осъществят необходимите реформи, заявени като сериозно необходими от много Европейски спортни организации, с подписване на декларацията за добро управление, която Еврокомисия инициира (Брюксел 2016) . Спортните органи бяха поканени да се ангажират с популяризирането или прилагането на основните принципи за добро управление в спорта: почтеност, прозрачност, отчетност, демокрация и приобщаване.

До момента в Европа основно се полагат усилия да се повишат стандартите в управлението на спортния сектор - принципите на демокрация, прозрачност, отчетност при вземането на решения и включването в представителството на всички заинтересованите страни. Като се има предвид голямото разнообразие от спортни структури, ЕС цели да засили прилагането на принципите за добро управление в спортния сектор като основен приоритет. Европейските институции препоръчват да се въведе нов подход, който да осигури допълнителна добавена стойност в работата на национално ниво чрез събиране и споделяне на добри практики и предоставяне на практически препоръки.

До момента, в сферата на доброто управление в спорта на европейско равнище, бяха направени следните важни стъпки:
• Бялата Книга на Спорта, 2007 отбелязва, че саморегулирането е способно да се справи с голяма част от промените, които оказват влияние върху спорта, ако се прилагат принципите за добро управление;
• През 2011 г. (Развитие на Европейското Измерение в Спорта), Еврокомисия показва по-комплексна позиция - доброто управление в спорта е условие за автономността и правилното функциониране на спортните организации;
• През 2011 г. темата за добро управление и засилване на влиянието на спортните организации в Европа бяха включени в Подготвителните действия в сферата на спорта. Осем проекта бяха селектирани, изпълнени и приключени до края на 2013 г.;
• Беше основана Експертна Група за Добро Управление към ЕС, която прие препоръки и ги представи пред Съвета на ЕС.
• През 2016 г. дойде ключово събитие за добро управление в спорта и бе стартирана процедура за обществена подкрепа и приемане на принципите за добро управление в спорта, подписани от 32 спортни организации в Европа.
• Вече е налице и интегриран подход към спортната политика: доклад за добро управление, достъпност и почтеност бе приет от Европейският парламент, а това бе и основната тема на Спортният Форум 2017. Декларацията на форума беше подписана и от Асоциация за развитие на българския спорт, която работи активно по темата.

И в България тези процеси имат своето начало и един от тях е проект „Добро управление в спорта“,съфинансиран по програма «Еразъм+» на Европейският съюз, който цели да намери път за анализиране, събиране и разпространение на нужните практики за видимост на взетите решения, органите на управление, прозрачността на публичното финансиране. В рамките на инициативата беше реализирано обширно проучване на интернет страниците на 56 спортни организации на национално равнище в седем държави от ЕС и спортни организации, което да установи до каква степен се гарантират прозрачност на взетите решения и финансовите операции.

Основни моменти от изследването:
• 44.6% от спортни структури са публикували своите стратегически документи като визия, стратегия, цели и постигнати успехи на уеб страниците си.
• 62.5% не са публикували ценностите на своята организация. На национално ниво само 25% от организациите са осигурили достъп до тези данни онлайн.
• 76.8% от анализираните уебсайтове включват списък на членовете на организацията, който е публично достъпен.
• Само 48.2% от организациите имат следи от политики за безопасност и сигурност, включване и антидискриминационни инициативи на своите уеб страници, а повече от половината сайтове не съдържат информация за такива политики.
• 71.4% от структурите са публикували устав или друг документ, който регулира начина, по който организацията работи, като показател за прозрачност и отворено управление.
• Раздел за решения и новини за управлението на организацията е наличен в 50% от организациите и липсва в сайтовете на 50% от структурите.
• 57,1% от организациите не са публикували никакви решения на управителното си тяло и тази информация е трудно достъпна както от изследователите на проекта, така и за широката общественост. 42,9% от организациите са публикували съответната информация.
• Информацията се актуализира най-малко на всеки шест месеца само от 37.5% от организациите, а 62.5% актуализират сайтовете си по-рядко или не го правят изобщо.
• Почти 70% не са публикували документи от срещите на ръководните си органи - протоколи или заключения.
• 83,9% от организациите са публикували списък на управителните си съвети.
• Данните за биографичните данни на членовете на борда са достъпни в 33,9% от анализираните сайтове и липсват при 66,1% от сайтовете.
• Информация за образователно и професионално минало на членовете на управителните органи е достъпна само при 13 от тях, които формират 23,2% и липсва в 43 организации - 76,8%.
• Само 9 организации (16,1%) са публикували обхвата на отговорностите на управителните органи, а 83,9% не са включили такова разделение на своите уебстраници.
• Само 8 организации са публикували информация за участието/функциите на всеки член на управителния съвет в други институции, формиращи 14.3% от всички анализирани организации, като в 48 от анализираните структури такава информация е недостъпна, което формира 85.7% от спортните организации с липсващи данни за този показател.
• Почти 70% от организациите са разработили подкрепящи/контролни органи и информацията за тези структури и техните дейности е достъпна на публичните портали.

• 64,3% от организациите не са публикували информация относно процеса на промяна на управителни органи и тяхната мандатност.
• Публикуването на финансови отчети е открито в сайтовете на 12 организации, формиращи 21.4%. Почти 80% от организациите (78,6%) не са публикували такива данни.
• 75% от анализираните публични платформи не включват годишен доклад за дейността. Годишният доклад за всяка година от съществуването на организацията е достъпен само за 4 спортни организации, представляващи 7.1% от всички 56 анализирани федерации.
• 21,4% от анализираните организации са осигурили достъп до информация за различните източници на финансиране, които формират техния бюджет, докато 78.6% не са публикували документи, които да осигурят проследяване на тези данни.

Пълният доклад, включващ детайли на изследването и различна информация за доброто управление в спорта, както и безплатно онлайн обучение за спортни специалисти „Добро управление в спорта“ са налични на: #GoodGovernanceSport платформа. В рамките на инициативата бе планирана международна конференция „Добро управление в спорта“ през май 2020 с участието на ресорния комисар Мария Габриел и изтъкнати световни експерти в сферата на доброто управление в спорта, но събитието беше отложено за май 2021.


СВАЛЕТЕ ПРИЛОЖЕНИЕ БЪДЕЩЕ ОТ ЛИНКА ПО-ДОЛУ: